Всеки един аспект на природата е представен богато и обилно в Стара планина, най-дългата верига за страната с най-висока точка връх Ботев. Само ако погледнем разнообразието на водния свят, ще видим извирането на някои от най-големите български реки. Сред тях са Лом, Вит и Осъм, последната от които преминава през град Ловеч, а със същото това име преди време съществува и футболен клуб. Янтра и Луда Камчия са също в известна степен старопланински, Янтра например е реката, която минава през Велико Търново. Всички тези реки правят така, че тук да се формира голяма част от отока на България, а на някои места времето е като цяло дъждовно. В по-ниските части на планината валежите достигат своя апогей през месеците март и април, а за високите части пикът е май. В други басейни като този на Луда Камчия максимумът е във вихъра си в разгара на зимата, през месец февруари.
Планинската почвена зона е най-характерна за Стара планина – тези типични нейни характеристики могат да се видят до надморска височина 800 метра. Канелените горски почви и сивите горски такива са често срещано явление, като всеки един от двата типа е характерен за определени райони. Сивите горски виреят в северните точки на планината, а канелените – в южните области. Над тях в по-високите места се разполагат още по-популярните кафяви горски почви. Планинско – ливадните съвсем естествено са още по-високи и затварят цикъла от почвено разнообразие в планината. За съжаление на някои места видимо личат процесите на ерозия, тоест на рухването на почвената структура. Подобно стечение на обстоятелствата се диктува от слабата заселеност в някои региони и от силната наклоненост на склоновете. Вертикалната зоналност, така характерна за почвите, ярко се откроява и при растителния свят. Широколистни видове като габър и дъб виреят на вече споменатата надморска височина от 800 метра, а над тях следва поясът от букови гористи насаждения. Горната граница на много места се формира именно от бук, а смърчовите гори, на места примесени и с растението ела, са следващи по височина. Гористите площи от бяла мура също се срещат, но като цяло са рядко явление.
Самият факт, че Стара планина е част от групата на Стоте национални туристически обекта, я прави ботата на забележителности. Върховете Ботев и Шипка може би са най-популярни от категорията на забележителностите. Първият, освен че е най-високата точка на планината, носи името на видния революционер, поет и борец за свобода на страната Христо Ботев. На Шипка пък се провеждат решителните за страната ни боеве с турците, възпети от Иван Вазов в одата му Опълченците на Шипка. Котел, Жеравна, Казанлък, Сливен, Габрово и Боженци са само малка част от населените места, отстоящи близо до планината. Броят на езерата, които са временни и пресъхващи, е около 20. В стратегическо и всякакво друго значение този балкански регион изиграва ролята на гръбнак за страната. В Източна стара планина преди толкова много векове се състои една от ключовите за Средновековието битки – тази между кан Крум и Никифор, след която българите печелят, а Крум пие от чаша, направена от черепа на византиеца.
